Jul 8, 2025, 5:28 PM

Лодките на любовта

  Poetry » Love
207 0 0

Бреговете на нашето лято,

през вълните от пяна прозират.

Върховете на нещо познато,

във вълшебното синьо съзирам.

 

Днес къде ли е кеят със лодките,

поръждясали леко очукани.

Край брега да започнат разходките,

нежни гларуси литват засукани.

 

Там е раят на нашето имаме,

за щастливите дават желание.

Върховете в надежди отпивани,

талантливи за нежно внимание.

 

Да си вземем върха на планетата,

в хоризонти пламтящи от знание.

Любовта е заложник в ръцете ни,

ще получи ли пак нашето признание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...