8 июл. 2025 г., 17:28

Лодките на любовта

206 0 0

Бреговете на нашето лято,

през вълните от пяна прозират.

Върховете на нещо познато,

във вълшебното синьо съзирам.

 

Днес къде ли е кеят със лодките,

поръждясали леко очукани.

Край брега да започнат разходките,

нежни гларуси литват засукани.

 

Там е раят на нашето имаме,

за щастливите дават желание.

Върховете в надежди отпивани,

талантливи за нежно внимание.

 

Да си вземем върха на планетата,

в хоризонти пламтящи от знание.

Любовта е заложник в ръцете ни,

ще получи ли пак нашето признание.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...