29 may 2012, 11:07

Логичният извод

  Poesía » Otra
1.2K 0 11

Земетръс,

после - гръм,

после - град,

после - буря ...

Докога ли ще крачим по тази земя?

 

Ако трябва ръка на сърцето да туря,

бих признал,

но душата ми май онемя.

 

Неприемливо,

страшно,

зловещо направо

ми изглежда логичният извод сега:

 

Който сам се обрича

на смърт и забрава,

заслужава единствено крах...

и тъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яким Дянков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Enena - Идеята ти е добра - реализацията - засега липсва
    Колкото до забраната ако имаш предвид последния ми стих - Не е заради нецензурност на текста, а просто авторът е преценил, че стихотворението не е подходящо за лица под 18г. поради липса на житейски опит най-вече.Не че няма изключения
  • Така и не разбрах защо е забраната,но си викам я да видя и аз бабичката нещо за душичката,а то една житейска истина.Охладих страстите...и вникнах в нещата.Силно написано,но я дай нещо оптимистично,че напоследък в тая помия, наречена живот ме е яд да пристъпя.Умирам от желание да настъпи оная фатална дата за която тръбят напоследък
  • Много истина! Прекрасно е.
  • Да - закон за причина и следствие! Причината за всяко следствие е личен избор!
    Браво за стиха!
  • Благодаря! Вики, радва ме че откриваш в стиховете ми онова, към което се стремя, когато ги пиша - Синтезът. За мъдрост не смея да претендирам.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...