29.05.2012 г., 11:07

Логичният извод

1.2K 0 11

Земетръс,

после - гръм,

после - град,

после - буря ...

Докога ли ще крачим по тази земя?

 

Ако трябва ръка на сърцето да туря,

бих признал,

но душата ми май онемя.

 

Неприемливо,

страшно,

зловещо направо

ми изглежда логичният извод сега:

 

Който сам се обрича

на смърт и забрава,

заслужава единствено крах...

и тъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яким Дянков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Enena - Идеята ти е добра - реализацията - засега липсва
    Колкото до забраната ако имаш предвид последния ми стих - Не е заради нецензурност на текста, а просто авторът е преценил, че стихотворението не е подходящо за лица под 18г. поради липса на житейски опит най-вече.Не че няма изключения
  • Така и не разбрах защо е забраната,но си викам я да видя и аз бабичката нещо за душичката,а то една житейска истина.Охладих страстите...и вникнах в нещата.Силно написано,но я дай нещо оптимистично,че напоследък в тая помия, наречена живот ме е яд да пристъпя.Умирам от желание да настъпи оная фатална дата за която тръбят напоследък
  • Много истина! Прекрасно е.
  • Да - закон за причина и следствие! Причината за всяко следствие е личен избор!
    Браво за стиха!
  • Благодаря! Вики, радва ме че откриваш в стиховете ми онова, към което се стремя, когато ги пиша - Синтезът. За мъдрост не смея да претендирам.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...