May 29, 2012, 11:07 AM

Логичният извод

  Poetry » Other
1.2K 0 11

Земетръс,

после - гръм,

после - град,

после - буря ...

Докога ли ще крачим по тази земя?

 

Ако трябва ръка на сърцето да туря,

бих признал,

но душата ми май онемя.

 

Неприемливо,

страшно,

зловещо направо

ми изглежда логичният извод сега:

 

Който сам се обрича

на смърт и забрава,

заслужава единствено крах...

и тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яким Дянков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Enena - Идеята ти е добра - реализацията - засега липсва
    Колкото до забраната ако имаш предвид последния ми стих - Не е заради нецензурност на текста, а просто авторът е преценил, че стихотворението не е подходящо за лица под 18г. поради липса на житейски опит най-вече.Не че няма изключения
  • Така и не разбрах защо е забраната,но си викам я да видя и аз бабичката нещо за душичката,а то една житейска истина.Охладих страстите...и вникнах в нещата.Силно написано,но я дай нещо оптимистично,че напоследък в тая помия, наречена живот ме е яд да пристъпя.Умирам от желание да настъпи оная фатална дата за която тръбят напоследък
  • Много истина! Прекрасно е.
  • Да - закон за причина и следствие! Причината за всяко следствие е личен избор!
    Браво за стиха!
  • Благодаря! Вики, радва ме че откриваш в стиховете ми онова, към което се стремя, когато ги пиша - Синтезът. За мъдрост не смея да претендирам.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...