Земетръс,
после - гръм,
после - град,
после - буря ...
Докога ли ще крачим по тази земя?
Ако трябва ръка на сърцето да туря,
бих признал,
но душата ми май онемя.
Неприемливо,
страшно,
зловещо направо
ми изглежда логичният извод сега:
Който сам се обрича
на смърт и забрава,
заслужава единствено крах...
и тъга.
© Яким Дянков All rights reserved.
Колкото до забраната ако имаш предвид последния ми стих - Не е заради нецензурност на текста, а просто авторът е преценил, че стихотворението не е подходящо за лица под 18г. поради липса на житейски опит най-вече.Не че няма изключения