Лола

17 sept 2010, 8:54

Poesía » De amor

785 0 2

Нощта тежеше като котва
край житото и край хорала,
лежеше във реката Лола
и къпеше там свойто тяло.

И аз я виждах там от хълма,
Нея само виждах,

бляскаха и светеха
очите ù кат хижи...

Тя огън вътре в мен подпали,
който ме изгаря.
Огън! Тя унищожи ме,
всичко в мене пари.

Огън! Кръговрат от всичко,
парещ и свиреп,
и едно "обичам те"
казах кат дете!

...

И гледах те, и чудех се коя си!

Каква магия крие се във теб?!
И търсех я , но винаги била е-
закотвена във моето сърце.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.