Лола
Нощта тежеше като котва
край житото и край хорала,
лежеше във реката Лола
и къпеше там свойто тяло.
И аз я виждах там от хълма,
Нея само виждах,
бляскаха и светеха
очите ù кат хижи...
Тя огън вътре в мен подпали,
който ме изгаря.
Огън! Тя унищожи ме,
всичко в мене пари.
Огън! Кръговрат от всичко,
парещ и свиреп,
и едно "обичам те"
казах кат дете!
...
И гледах те, и чудех се коя си!
Каква магия крие се във теб?!
И търсех я , но винаги била е-
закотвена във моето сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Димчев Все права защищены
!!!