Лола
Нощта тежеше като котва
край житото и край хорала,
лежеше във реката Лола
и къпеше там свойто тяло.
И аз я виждах там от хълма,
Нея само виждах,
бляскаха и светеха
очите ù кат хижи...
Тя огън вътре в мен подпали,
който ме изгаря.
Огън! Тя унищожи ме,
всичко в мене пари.
Огън! Кръговрат от всичко,
парещ и свиреп,
и едно "обичам те"
казах кат дете!
...
И гледах те, и чудех се коя си!
Каква магия крие се във теб?!
И търсех я , но винаги била е-
закотвена във моето сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
!!!