14 abr 2010, 23:15

Лом 28 А

1K 0 1

Лом 28 А

 

На пръв поглед

нищо особено,

ще кажете,

дори неправилно

поставени павета -

ерозирала площадка

на игрите.

И малката ни къщичка

с пътечката от камък,

толкова да ми е скъпа,

че всеки ден във нея

се завръщам.

Малките градинки,

леко скромни,

кучешкият лай на Лори,

майка ми от магазина

се завръща,

а я посрещам

със обелени колене.

Виждам батко ми

как връзва люлка

там, под старата кайсия,

кални до ушите как играем

с моята сестричка.

... Времето отмина...

Но всеки ден се връщам...

за мен това е цялото богатство,

сега под старата кайсия

сина си люлям със усмивка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Триб Трибс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...