14 апр. 2010 г., 23:15

Лом 28 А

1K 0 1

Лом 28 А

 

На пръв поглед

нищо особено,

ще кажете,

дори неправилно

поставени павета -

ерозирала площадка

на игрите.

И малката ни къщичка

с пътечката от камък,

толкова да ми е скъпа,

че всеки ден във нея

се завръщам.

Малките градинки,

леко скромни,

кучешкият лай на Лори,

майка ми от магазина

се завръща,

а я посрещам

със обелени колене.

Виждам батко ми

как връзва люлка

там, под старата кайсия,

кални до ушите как играем

с моята сестричка.

... Времето отмина...

Но всеки ден се връщам...

за мен това е цялото богатство,

сега под старата кайсия

сина си люлям със усмивка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Триб Трибс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...