14 апр. 2010 г., 23:15

Лом 28 А

1K 0 1

Лом 28 А

 

На пръв поглед

нищо особено,

ще кажете,

дори неправилно

поставени павета -

ерозирала площадка

на игрите.

И малката ни къщичка

с пътечката от камък,

толкова да ми е скъпа,

че всеки ден във нея

се завръщам.

Малките градинки,

леко скромни,

кучешкият лай на Лори,

майка ми от магазина

се завръща,

а я посрещам

със обелени колене.

Виждам батко ми

как връзва люлка

там, под старата кайсия,

кални до ушите как играем

с моята сестричка.

... Времето отмина...

Но всеки ден се връщам...

за мен това е цялото богатство,

сега под старата кайсия

сина си люлям със усмивка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Триб Трибс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...