14 апр. 2010 г., 23:15

Лом 28 А

1K 0 1

Лом 28 А

 

На пръв поглед

нищо особено,

ще кажете,

дори неправилно

поставени павета -

ерозирала площадка

на игрите.

И малката ни къщичка

с пътечката от камък,

толкова да ми е скъпа,

че всеки ден във нея

се завръщам.

Малките градинки,

леко скромни,

кучешкият лай на Лори,

майка ми от магазина

се завръща,

а я посрещам

със обелени колене.

Виждам батко ми

как връзва люлка

там, под старата кайсия,

кални до ушите как играем

с моята сестричка.

... Времето отмина...

Но всеки ден се връщам...

за мен това е цялото богатство,

сега под старата кайсия

сина си люлям със усмивка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Триб Трибс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...