14.04.2010 г., 23:15

Лом 28 А

1K 0 1

Лом 28 А

 

На пръв поглед

нищо особено,

ще кажете,

дори неправилно

поставени павета -

ерозирала площадка

на игрите.

И малката ни къщичка

с пътечката от камък,

толкова да ми е скъпа,

че всеки ден във нея

се завръщам.

Малките градинки,

леко скромни,

кучешкият лай на Лори,

майка ми от магазина

се завръща,

а я посрещам

със обелени колене.

Виждам батко ми

как връзва люлка

там, под старата кайсия,

кални до ушите как играем

с моята сестричка.

... Времето отмина...

Но всеки ден се връщам...

за мен това е цялото богатство,

сега под старата кайсия

сина си люлям със усмивка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Триб Трибс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....