30 ene 2014, 17:31

Ломни ме

643 0 0

Ломни ме като есен в зимите студени,

като кокиче насред пролетта.

Помни ме като слънце във виелици свирепи,

като жар там някъде в пепелта.

 

Ломни ме като лястовица бяла,

неотлитнала на юг през есента.

Помни ме като пеперуда волна,

прелитнала над високата гора.

 

Помни ме като росата сутрин плаха,

погалила малките и самотни цветове.

Помни ме като реката силна и смела,

лъкатушеща през много светове.

 

Помни очите мои щом те видя,

чуй и струните на моето сърце.

Помни и душата моя бяла,

защото там ще нося твоето сърце.

 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанаска Чочкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...