Ломни ме

Ломни ме като есен в зимите студени,

като кокиче насред пролетта.

Помни ме като слънце във виелици свирепи,

като жар там някъде в пепелта.

Ломни ме като лястовица бяла,

неотлитнала на юг през есента.

Помни ме като пеперуда волна,

прелитнала над високата гора.

Помни ме като росата сутрин плаха,

погалила малките и самотни цветове.

Помни ме като реката силна и смела,

лъкатушеща през много светове.

Помни очите мои щом те видя,

чуй и струните на моето сърце.

Помни и душата моя бяла,

защото там ще нося твоето сърце.