30 янв. 2014 г., 17:31

Ломни ме

641 0 0

Ломни ме като есен в зимите студени,

като кокиче насред пролетта.

Помни ме като слънце във виелици свирепи,

като жар там някъде в пепелта.

 

Ломни ме като лястовица бяла,

неотлитнала на юг през есента.

Помни ме като пеперуда волна,

прелитнала над високата гора.

 

Помни ме като росата сутрин плаха,

погалила малките и самотни цветове.

Помни ме като реката силна и смела,

лъкатушеща през много светове.

 

Помни очите мои щом те видя,

чуй и струните на моето сърце.

Помни и душата моя бяла,

защото там ще нося твоето сърце.

 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанаска Чочкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...