Ломни ме като есен в зимите студени,
като кокиче насред пролетта.
Помни ме като слънце във виелици свирепи,
като жар там някъде в пепелта.
Ломни ме като лястовица бяла,
неотлитнала на юг през есента.
Помни ме като пеперуда волна,
прелитнала над високата гора.
Помни ме като росата сутрин плаха,
погалила малките и самотни цветове.
Помни ме като реката силна и смела,
лъкатушеща през много светове.
Помни очите мои щом те видя,
чуй и струните на моето сърце.
Помни и душата моя бяла,
защото там ще нося твоето сърце.
© Атанаска Чочкова Все права защищены
Извън шегата - тук според мен няма поезия, но поне има смисъл. Моят съвет е да се пазиш от клишетата и да търсиш по-интересни рими.