От дълбините ужасни на големия град
две души бавно изпълзяват в миг,
домът им превърнал се в страшния враг,
който преследва ги цели години.
Тя - обаятелна, той - хубавец
и бяха си лика-прилика,
но животът измами ги е трънен венец,
ориса ги с черната пика.
И решиха да бягат,
тя и той,
рани лекуват,
рани безброй,
за път се стягат
една героиня и един герой
от живота опасен
да се спасяват.
Номади, номади!
Новата земя:
винаги чужда
за чуждата ръка...
Така им мина младостта,
така във вечността:
без мир,
без спир:
ужасно, ужасно!
Без покой
тя и той
по пътя неясен...
-Но ще дойде ли краят-
питам се аз -
на тази любовна история?
И верно ли лоша е? -
питам със глас,
сподавен от глухи ридания!
Изпращам, изпращам
аз свойта любов
на две нещастни номади!
Не искам награди,
а чистичък нов
живот да ги чака накрая...
© Дилян Георгиев Todos los derechos reservados