20.11.2014 г., 23:34

Лоша любовна история

583 0 0

От дълбините ужасни на големия град
две души бавно изпълзяват в миг,
домът им превърнал се в страшния враг,
който преследва ги цели години.
Тя - обаятелна, той - хубавец
и бяха си лика-прилика,
но животът измами ги е трънен венец,
ориса ги с черната пика.
И решиха да бягат,
тя и той,
рани лекуват,
рани безброй,
за път се стягат
една героиня и един герой
от живота опасен
да се спасяват.
Номади, номади!
Новата земя:
винаги чужда
за чуждата ръка...
Така им мина младостта,
така във вечността:
без мир,
без спир:
ужасно, ужасно!
Без покой
тя и той
по пътя неясен...
-Но ще дойде ли краят- 
питам се аз -
на тази любовна история?
И верно ли лоша е? -
питам със глас,
сподавен от глухи ридания!
Изпращам, изпращам
аз свойта любов
на две нещастни номади!
Не искам награди,
а чистичък нов
живот да ги чака накрая...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дилян Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...