Nov 20, 2014, 11:34 PM

Лоша любовна история

  Poetry » Love
581 0 0

От дълбините ужасни на големия град
две души бавно изпълзяват в миг,
домът им превърнал се в страшния враг,
който преследва ги цели години.
Тя - обаятелна, той - хубавец
и бяха си лика-прилика,
но животът измами ги е трънен венец,
ориса ги с черната пика.
И решиха да бягат,
тя и той,
рани лекуват,
рани безброй,
за път се стягат
една героиня и един герой
от живота опасен
да се спасяват.
Номади, номади!
Новата земя:
винаги чужда
за чуждата ръка...
Така им мина младостта,
така във вечността:
без мир,
без спир:
ужасно, ужасно!
Без покой
тя и той
по пътя неясен...
-Но ще дойде ли краят- 
питам се аз -
на тази любовна история?
И верно ли лоша е? -
питам със глас,
сподавен от глухи ридания!
Изпращам, изпращам
аз свойта любов
на две нещастни номади!
Не искам награди,
а чистичък нов
живот да ги чака накрая...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дилян Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...