31 jul 2007, 10:29

Лошо Време

  Poesía
802 0 3
След хубавото време идва лошо,
но отдавна ме обзе.
Не търся вече нежните ти женствени нозе
и, моля те, смени канала.
И, моля те, върви си нощем от съня ми,
а денем, моля те, освободи ме в мисълта ми.


Не ще се върна, няма и да ме приемеш.
Затуй си тръгнах и сега по пясъка събирам
туй, що реки от твоите изкуствени сълзи
отнесоха от мен.
И ще запазя дивия ти поглед жив,
единствено видян от мен, единствено за мен.


Така се ти във мен роди,
както мен намери ти.
Но някъде се счупи бисера
на любовта, отнесъл ни
отдън земя до небеса
и пуснал ни оттам
и тъй далеч намерихме се
и няма я вече любовта...

(това е текст за песен според мен.)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кало Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Би било интересно да се измисли мелодия на такъв текст. Ако го направиш и я запишеш някъде, моля те, пусни я и тук, в този сайт
  • Благодаря ти искрено, Пепи. . Мисля сериозно да се науча да свиря, колкото да си композирам музика.
  • първо е добре да стане стих, после мисли за песен.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...