Jul 31, 2007, 10:29 AM

Лошо Време

  Poetry
806 0 3
След хубавото време идва лошо,
но отдавна ме обзе.
Не търся вече нежните ти женствени нозе
и, моля те, смени канала.
И, моля те, върви си нощем от съня ми,
а денем, моля те, освободи ме в мисълта ми.


Не ще се върна, няма и да ме приемеш.
Затуй си тръгнах и сега по пясъка събирам
туй, що реки от твоите изкуствени сълзи
отнесоха от мен.
И ще запазя дивия ти поглед жив,
единствено видян от мен, единствено за мен.


Така се ти във мен роди,
както мен намери ти.
Но някъде се счупи бисера
на любовта, отнесъл ни
отдън земя до небеса
и пуснал ни оттам
и тъй далеч намерихме се
и няма я вече любовта...

(това е текст за песен според мен.)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кало All rights reserved.

Comments

Comments

  • Би било интересно да се измисли мелодия на такъв текст. Ако го направиш и я запишеш някъде, моля те, пусни я и тук, в този сайт
  • Благодаря ти искрено, Пепи. . Мисля сериозно да се науча да свиря, колкото да си композирам музика.
  • първо е добре да стане стих, после мисли за песен.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...