ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
16 dic 2010, 21:57

Лов

1.2K 0 18

Разстреля ме ти със куршуми -

очи от  двуцевка изящна.

Ловува ме... зейна ми рани,

подлъга ме в дирята дащна...

 

Усетих, че жалост ти нямаш -

на жадните страсти барута

със плячка без свян утоляваш.

И дебнеш в засада, зад скута.

 

Закичи ме ти на колана...

И там ми е хубаво, знаеш ли?!

Ловувай ме вечер и рано...

Убивай ме с устните галещи.

 

И нека трофей да ти бъда...

Обичам стрелбите ти огнени.

Догонвай ме с нежния вятър

на ловни мечти непребродени.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ivanleko91 (Ангел Колев)
    ivanleko91 (Ангел Колев)
    Красива мъжка лирика!
    Поздравления и за чудесната идея, Оги!
  • ekstasis (Михаил Цветански)
    ekstasis (Михаил Цветански)
    Елена, Галя, Антоан, Сеси - благодаря ви!

    Красиви празнични стрелби!
    И събирайте гилзите...в усмивки и спомени
  • странница (Сеси)
    странница (Сеси)
    Стрелите на Амур са действали безпощадно! Поздрави за оригиналния стих!
  • Ена (Елена Гоцева)
    Ена (Елена Гоцева)
    Страшно стихо, яко!!!
  • ekstasis (Михаил Цветански)
    ekstasis (Михаил Цветански)
    Благодаря ви от сърце,
    Боби, Елица, Кашмирски, Руми, Румяна, Хриси, Роси, Плами, Искра, Весела!

    Обичайте и мечтайте!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0