ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
16 dic 2010, 21:57

Лов

1.2K 0 18

Разстреля ме ти със куршуми -

очи от  двуцевка изящна.

Ловува ме... зейна ми рани,

подлъга ме в дирята дащна...

 

Усетих, че жалост ти нямаш -

на жадните страсти барута

със плячка без свян утоляваш.

И дебнеш в засада, зад скута.

 

Закичи ме ти на колана...

И там ми е хубаво, знаеш ли?!

Ловувай ме вечер и рано...

Убивай ме с устните галещи.

 

И нека трофей да ти бъда...

Обичам стрелбите ти огнени.

Догонвай ме с нежния вятър

на ловни мечти непребродени.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ivanleko91 (Ангел Колев)
    ivanleko91 (Ангел Колев)
    Красива мъжка лирика!
    Поздравления и за чудесната идея, Оги!
  • ekstasis (Михаил Цветански)
    ekstasis (Михаил Цветански)
    Елена, Галя, Антоан, Сеси - благодаря ви!

    Красиви празнични стрелби!
    И събирайте гилзите...в усмивки и спомени
  • странница (Сеси)
    странница (Сеси)
    Стрелите на Амур са действали безпощадно! Поздрави за оригиналния стих!
  • Ена (Елена Гоцева)
    Ена (Елена Гоцева)
    Страшно стихо, яко!!!
  • ekstasis (Михаил Цветански)
    ekstasis (Михаил Цветански)
    Благодаря ви от сърце,
    Боби, Елица, Кашмирски, Руми, Румяна, Хриси, Роси, Плами, Искра, Весела!

    Обичайте и мечтайте!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0