Разстреля ме ти със куршуми -
очи от двуцевка изящна.
Ловува ме... зейна ми рани,
подлъга ме в дирята дащна...
Усетих, че жалост ти нямаш -
на жадните страсти барута
със плячка без свян утоляваш.
И дебнеш в засада, зад скута.
Закичи ме ти на колана...
И там ми е хубаво, знаеш ли?!
Ловувай ме вечер и рано...
Убивай ме с устните галещи.
И нека трофей да ти бъда...
Обичам стрелбите ти огнени.
Догонвай ме с нежния вятър
на ловни мечти непребродени.
© Михаил Цветански All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
