Лов
Разстреля ме ти със куршуми -
очи от двуцевка изящна.
Ловува ме... зейна ми рани,
подлъга ме в дирята дащна...
Усетих, че жалост ти нямаш -
на жадните страсти барута
със плячка без свян утоляваш.
И дебнеш в засада, зад скута.
Закичи ме ти на колана...
И там ми е хубаво, знаеш ли?!
Ловувай ме вечер и рано...
Убивай ме с устните галещи.
И нека трофей да ти бъда...
Обичам стрелбите ти огнени.
Догонвай ме с нежния вятър
на ловни мечти непребродени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
