"Стига! "
Като пушечен гръм
отекна гласът ти.
Ръцете ми -
две отстреляни патици -
увиснаха
по залезните пламъци
на удавеното слънце
гнездило някога в очите ти..
Помислих за небе
лицето ти...
Звънват гилзи ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.