"Стига! "
Като пушечен гръм
отекна гласът ти.
Ръцете ми -
две отстреляни патици -
увиснаха
по залезните пламъци
на удавеното слънце
гнездило някога в очите ти..
Помислих за небе
лицето ти...
Звънват гилзи
с гласа на камбани.
Потъват две патици
сред пурпурна бездна
над гладкото езеро.
Два оранжеви сетера
из тръстиката
лочат следите ми.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
две отстреляни патици -
увиснаха
по залезните пламъци
на удавеното слънце
гнездило някога в очите ти.. "
Жестоко!