"Стига! "
Като пушечен гръм
отекна гласът ти.
Ръцете ми -
две отстреляни патици -
увиснаха
по залезните пламъци
на удавеното слънце
гнездило някога в очите ти..
Помислих за небе
лицето ти...
Звънват гилзи
с гласа на камбани.
Потъват две патици
сред пурпурна бездна
над гладкото езеро.
Два оранжеви сетера
из тръстиката
лочат следите ми.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
