15 sept 2012, 3:43

Ловци на звезди

  Poesía
1.3K 0 7

Някога ловях светулки в шепи.

Потна и задъхана танцувах.

Ти звезди ловеше от небето.

После в тъмнината се целувахме.

 

Тихичко ни свиреха щурците.

Кичур от косата ми те галеше.

Лятото в ръцете ни се вплиташе.

Фойерверки вятърът ни палеше.

 

Днес ловя кюфтета от тигана.

Ти ловиш звезди с дистанционното.

Капчица вълшебство не остана.

Любовта е все телевизионна.

 

Вчера дъщеря ни се завърна

късно и с разрошена косичка.

Светлина от шепите и пръсна -

след светулки и звезди бе тичала.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...