15 sept 2012, 3:43

Ловци на звезди

  Poesía
1.3K 0 7

Някога ловях светулки в шепи.

Потна и задъхана танцувах.

Ти звезди ловеше от небето.

После в тъмнината се целувахме.

 

Тихичко ни свиреха щурците.

Кичур от косата ми те галеше.

Лятото в ръцете ни се вплиташе.

Фойерверки вятърът ни палеше.

 

Днес ловя кюфтета от тигана.

Ти ловиш звезди с дистанционното.

Капчица вълшебство не остана.

Любовта е все телевизионна.

 

Вчера дъщеря ни се завърна

късно и с разрошена косичка.

Светлина от шепите и пръсна -

след светулки и звезди бе тичала.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...