Някога ловях светулки в шепи.
Потна и задъхана танцувах.
Ти звезди ловеше от небето.
После в тъмнината се целувахме.
Тихичко ни свиреха щурците.
Кичур от косата ми те галеше.
Лятото в ръцете ни се вплиташе.
Фойерверки вятърът ни палеше.
Днес ловя кюфтета от тигана.
Ти ловиш звезди с дистанционното.
Капчица вълшебство не остана.
Любовта е все телевизионна.
Вчера дъщеря ни се завърна
късно и с разрошена косичка.
Светлина от шепите и пръсна -
след светулки и звезди бе тичала.
© Нели Вангелова All rights reserved.