Sep 15, 2012, 3:43 AM

Ловци на звезди

  Poetry
1.3K 0 7

Някога ловях светулки в шепи.

Потна и задъхана танцувах.

Ти звезди ловеше от небето.

После в тъмнината се целувахме.

 

Тихичко ни свиреха щурците.

Кичур от косата ми те галеше.

Лятото в ръцете ни се вплиташе.

Фойерверки вятърът ни палеше.

 

Днес ловя кюфтета от тигана.

Ти ловиш звезди с дистанционното.

Капчица вълшебство не остана.

Любовта е все телевизионна.

 

Вчера дъщеря ни се завърна

късно и с разрошена косичка.

Светлина от шепите и пръсна -

след светулки и звезди бе тичала.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...