7 sept 2005, 23:55

Ловене на мечти 

  Poesía
786 0 1
Невидима съм. Езерна пасивност-
летя на сън с мушиците край мен,
по слънчевата паяжинна нишка,
деня ми търси смисъл нероден.

Сред катерички, борчета свенливи,
събуждам се в зелената трева,
копнежа ми танцува, пее, свири
под веселите жълти небеса.

Това съм аз -със шапка невидимка,
света претърсвам и ловя мечти.
И знай, че на мига ще ме намираш
решиш ли също да изчезнеш ти.

© Милена Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно е. Поздравления! Много ми харесва, защото е някакси наивно и по детски чисто. Дори ти повярвах че съществува по-добър (магичен)свят изящен в своята структура.
Propuestas
: ??:??