7 сент. 2005 г., 23:55

Ловене на мечти

1K 0 1
Невидима съм. Езерна пасивност-
летя на сън с мушиците край мен,
по слънчевата паяжинна нишка,
деня ми търси смисъл нероден.

Сред катерички, борчета свенливи,
събуждам се в зелената трева,
копнежа ми танцува, пее, свири
под веселите жълти небеса.

Това съм аз -със шапка невидимка,
света претърсвам и ловя мечти.
И знай, че на мига ще ме намираш
решиш ли също да изчезнеш ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Филипова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно е. Поздравления! Много ми харесва, защото е някакси наивно и по детски чисто. Дори ти повярвах че съществува по-добър (магичен)свят изящен в своята структура.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...