Sep 7, 2005, 11:55 PM

Ловене на мечти

  Poetry
1K 0 1
Невидима съм. Езерна пасивност-
летя на сън с мушиците край мен,
по слънчевата паяжинна нишка,
деня ми търси смисъл нероден.

Сред катерички, борчета свенливи,
събуждам се в зелената трева,
копнежа ми танцува, пее, свири
под веселите жълти небеса.

Това съм аз -със шапка невидимка,
света претърсвам и ловя мечти.
И знай, че на мига ще ме намираш
решиш ли също да изчезнеш ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно е. Поздравления! Много ми харесва, защото е някакси наивно и по детски чисто. Дори ти повярвах че съществува по-добър (магичен)свят изящен в своята структура.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...