22 mar 2012, 12:26

Луцифер

  Poesía
1.1K 1 3

Да те науча ли на светлина?

Излез от сянката на „кой какво е казал”.

Изтърка си обувките в нощта,

да бягаш в тъмното. Защо на светло лазиш?

Излез с високо вдигната глава.

Да, вярно е – не я секат склонена.

Но истинската, нужна светлина

не е в краката ти. Там тя е отразена.

Недей потъва сам във нечий мрак.

Дадеш ли му очи, ще ги погълне.

 

Щом притъмнееш, две светулки в впряг

в сърцето ти пак светлото ще върнат!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесва ми.
  • Хубав стих!Поздрав и от мен, Марти!
  • Поздрав. Много ми хареса.
    "в впряг" ме спъна, но сигурно си гонил стъпка.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...