Да те науча ли на светлина?
Излез от сянката на „кой какво е казал”.
Изтърка си обувките в нощта,
да бягаш в тъмното. Защо на светло лазиш?
Излез с високо вдигната глава.
Да, вярно е – не я секат склонена.
Но истинската, нужна светлина
не е в краката ти. Там тя е отразена.
Недей потъва сам във нечий мрак.
Дадеш ли му очи, ще ги погълне.
Щом притъмнееш, две светулки в впряг
в сърцето ти пак светлото ще върнат!
© Мартин Спасов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
