22 мар. 2012 г., 12:26

Луцифер

1.1K 1 3

Да те науча ли на светлина?

Излез от сянката на „кой какво е казал”.

Изтърка си обувките в нощта,

да бягаш в тъмното. Защо на светло лазиш?

Излез с високо вдигната глава.

Да, вярно е – не я секат склонена.

Но истинската, нужна светлина

не е в краката ти. Там тя е отразена.

Недей потъва сам във нечий мрак.

Дадеш ли му очи, ще ги погълне.

 

Щом притъмнееш, две светулки в впряг

в сърцето ти пак светлото ще върнат!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми.
  • Хубав стих!Поздрав и от мен, Марти!
  • Поздрав. Много ми хареса.
    "в впряг" ме спъна, но сигурно си гонил стъпка.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...