22.03.2012 г., 12:26 ч.

Луцифер 

  Поезия
765 1 3

Да те науча ли на светлина?

Излез от сянката на „кой какво е казал”.

Изтърка си обувките в нощта,

да бягаш в тъмното. Защо на светло лазиш?

Излез с високо вдигната глава.

Да, вярно е – не я секат склонена.

Но истинската, нужна светлина

не е в краката ти. Там тя е отразена.

Недей потъва сам във нечий мрак.

Дадеш ли му очи, ще ги погълне.

 

Щом притъмнееш, две светулки в впряг

в сърцето ти пак светлото ще върнат!

© Мартин Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесва ми.
  • Хубав стих!Поздрав и от мен, Марти!
  • Поздрав. Много ми хареса.
    "в впряг" ме спъна, но сигурно си гонил стъпка.
Предложения
: ??:??