Опитах Щастието да си нарисувам на лицето…

Но сълзите размазваха грима пред огледалото.

Душата по-възвишена е… Може да лети!

Макар крила да не притежава тялото…

Защо за всички делникът се е превърнал в сив? 

Кой каза, че е анормално да изпъкват цветни хора, като пеперуди? 

Нима те не притежават собствен коректив, 

а в контраст от други мислят ги за луди?

Потъвали сме и потъваме във хиляди усмивки на артисти. 

Едната рана заздравява, а другата не чака да се образува…

Човекът не усеща сам на себе си в желанието да успее как вреди… 

Не всичко ценно е щом то блести, и чака някой да го излекува…

Най-трудно битки водят се, когато сам пред себе си застанеш! 

В сребристото стъкло виновно гледаш образът си - той мълчи… 

Мълчанието крие хилядите твои тайни, можеш всички свои мисли да поканиш…

В съприкосновение са четири очи.

Контактът им е извисен на следващо ниво!

Съзнанието ни е притежател на милиони измерения.

Най-трудно Аз-ът се асимилира, задачата за цял живот на едно човешко същество,

това ни убеждава в пътят, който сме поели, че е верния.