May 12, 2022, 10:47 AM

Луд 

  Poetry » Love
439 0 0
Опитах Щастието да си нарисувам на лицето…
Но сълзите размазваха грима пред огледалото.
Душата по-възвишена е… Може да лети!
Макар крила да не притежава тялото…
Защо за всички делникът се е превърнал в сив?
Кой каза, че е анормално да изпъкват цветни хора, като пеперуди?
Нима те не притежават собствен коректив,
а в контраст от други мислят ги за луди?
Потъвали сме и потъваме във хиляди усмивки на артисти.
Едната рана заздравява, а другата не чака да се образува…
Човекът не усеща сам на себе си в желанието да успее как вреди…
Не всичко ценно е щом то блести, и чака някой да го излекува… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Съби Седник All rights reserved.

Random works
: ??:??