19 abr 2008, 18:31

Луда паралелност 

  Poesía » De amor
906 0 33

Сънуваш го.

Отново и отново.

Там е друг, тъй нежен,

не суров.

В очите - 

вяра и доверие,

а в  думите му,

радост и възторг.

 

Прегръща те.

Най-важна си за него.

Дарява те с усмивки,

ден след ден.

Изпълва те със мисли

за вълшебства.

Желае те!

Към теб е устремен.

 

В хармония сте.

Най-блажено слети.

В сърцата ви,

изгрели са слънца.

И като малки

пясъчни планети

се движите

във орбита една.

 

Но сън това е.

Вече сте си чужди.

За хората сте

даже врагове.

Разминахте се, 

в грижите обзети.

Не си простихте

стари грехове.

 

Те... сънищата,

пак ще ви събират.

Така...

до следващото Аз.

И в тази луда

паралелност,

душите ви

объркани кръжат.

 

 

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??