19 апр. 2008 г., 18:31

Луда паралелност

1.1K 0 33

Сънуваш го.

Отново и отново.

Там е друг, тъй нежен,

не суров.

В очите - 

вяра и доверие,

а в  думите му,

радост и възторг.

 

Прегръща те.

Най-важна си за него.

Дарява те с усмивки,

ден след ден.

Изпълва те със мисли

за вълшебства.

Желае те!

Към теб е устремен.

 

В хармония сте.

Най-блажено слети.

В сърцата ви,

изгрели са слънца.

И като малки

пясъчни планети

се движите

във орбита една.

 

Но сън това е.

Вече сте си чужди.

За хората сте

даже врагове.

Разминахте се, 

в грижите обзети.

Не си простихте

стари грехове.

 

Те... сънищата,

пак ще ви събират.

Така...

до следващото Аз.

И в тази луда

паралелност,

душите ви

объркани кръжат.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...