Сънуваш го.
Отново и отново.
Там е друг, тъй нежен,
не суров.
В очите -
вяра и доверие,
а в думите му,
радост и възторг.
Прегръща те.
Най-важна си за него.
Дарява те с усмивки,
ден след ден.
Изпълва те със мисли
за вълшебства.
Желае те!
Към теб е устремен.
В хармония сте.
Най-блажено слети.
В сърцата ви,
изгрели са слънца.
И като малки
пясъчни планети
се движите
във орбита една.
Но сън това е.
Вече сте си чужди.
За хората сте
даже врагове.
Разминахте се,
в грижите обзети.
Не си простихте
стари грехове.
Те... сънищата,
пак ще ви събират.
Така...
до следващото Аз.
И в тази луда
паралелност,
душите ви
объркани кръжат.
© Таня Мезева All rights reserved.