24 sept 2007, 9:58

луда за връзване

  Poesía
664 0 5
На челото ми пише ''луда за връзване''.
Луда ли бях, че безумно обичах?
Единственно зная, че всички сме грешници
и с много, дори по съдба, си приличаме...
Те викаха всички: ''Вържете я тая'',
от толкова обич - ще страда, горката,
но аз не ги слушах, нали бях щастлива,
нали имах теб - "подарен от съдбата''.
Живота безспирно край мен преминаваше:
сезони се сменяха, срещи отлитаха...
на ръба си живеех, нехаех пред болката,
''луда за връзване'' от всички наричана.
Те, хората, злобни са, знаех, но вярвах,
че обичта ще им стопли сърцата,
живота е песен, когато обичаш.
''Луда за връзване'' бях аз самата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Памела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...