24 sept 2007, 9:58

луда за връзване

  Poesía
667 0 5
На челото ми пише ''луда за връзване''.
Луда ли бях, че безумно обичах?
Единственно зная, че всички сме грешници
и с много, дори по съдба, си приличаме...
Те викаха всички: ''Вържете я тая'',
от толкова обич - ще страда, горката,
но аз не ги слушах, нали бях щастлива,
нали имах теб - "подарен от съдбата''.
Живота безспирно край мен преминаваше:
сезони се сменяха, срещи отлитаха...
на ръба си живеех, нехаех пред болката,
''луда за връзване'' от всички наричана.
Те, хората, злобни са, знаех, но вярвах,
че обичта ще им стопли сърцата,
живота е песен, когато обичаш.
''Луда за връзване'' бях аз самата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Памела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...