24 сент. 2007 г., 09:58

луда за връзване

666 0 5
На челото ми пише ''луда за връзване''.
Луда ли бях, че безумно обичах?
Единственно зная, че всички сме грешници
и с много, дори по съдба, си приличаме...
Те викаха всички: ''Вържете я тая'',
от толкова обич - ще страда, горката,
но аз не ги слушах, нали бях щастлива,
нали имах теб - "подарен от съдбата''.
Живота безспирно край мен преминаваше:
сезони се сменяха, срещи отлитаха...
на ръба си живеех, нехаех пред болката,
''луда за връзване'' от всички наричана.
Те, хората, злобни са, знаех, но вярвах,
че обичта ще им стопли сърцата,
живота е песен, когато обичаш.
''Луда за връзване'' бях аз самата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Памела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....