луда за връзване
На челото ми пише ''луда за връзване''.
Луда ли бях, че безумно обичах?
Единственно зная, че всички сме грешници
и с много, дори по съдба, си приличаме...
Те викаха всички: ''Вържете я тая'',
от толкова обич - ще страда, горката,
но аз не ги слушах, нали бях щастлива,
нали имах теб - "подарен от съдбата''.
Живота безспирно край мен преминаваше:
сезони се сменяха, срещи отлитаха...
на ръба си живеех, нехаех пред болката,
''луда за връзване'' от всички наричана.
Те, хората, злобни са, знаех, но вярвах,
че обичта ще им стопли сърцата,
живота е песен, когато обичаш.
''Луда за връзване'' бях аз самата.
Луда ли бях, че безумно обичах?
Единственно зная, че всички сме грешници
и с много, дори по съдба, си приличаме...
Те викаха всички: ''Вържете я тая'',
от толкова обич - ще страда, горката,
но аз не ги слушах, нали бях щастлива,
нали имах теб - "подарен от съдбата''.
Живота безспирно край мен преминаваше:
сезони се сменяха, срещи отлитаха...
на ръба си живеех, нехаех пред болката,
''луда за връзване'' от всички наричана.
Те, хората, злобни са, знаех, но вярвах,
че обичта ще им стопли сърцата,
живота е песен, когато обичаш.
''Луда за връзване'' бях аз самата.
© Памела All rights reserved.
