На челото ми пише ''луда за връзване''.
Луда ли бях, че безумно обичах?
Единственно зная, че всички сме грешници
и с много, дори по съдба, си приличаме...
Те викаха всички: ''Вържете я тая'',
от толкова обич - ще страда, горката,
но аз не ги слушах, нали бях щастлива,
нали имах теб - "подарен от съдбата''.
Живота безспирно край мен преминаваше:
сезони се сменяха, срещи отлитаха...
на ръба си живеех, нехаех пред болката,
''луда за връзване'' от всички наричана. ...