12 sept 2011, 0:04

Луди водопади 

  Poesía » De amor
1533 0 21

Някой плисна луди водопади

с огнени въздишки и листа.

Слънцето ли слезе на земята,

та нашари в злато утринта?

 

Споменът заключих в тежки ракли

(морски залез, шепа синева).

Теб ли търсех в есенните багри,

та отново пътят полудя?

 

Обич ти налях от пъстри стомни

нар разпука моите мечти.

В нощите (когато пак ме помниш)

да жадуваш моите очи.

 

Огън лумна с луди водопади,

вятър писна в празните гнезда.

Есента е храм на тъжни клади

но и там е жива любовта.

 

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??