Луди водопади
Някой плисна луди водопади
с огнени въздишки и листа.
Слънцето ли слезе на земята,
та нашари в злато утринта?
Споменът заключих в тежки ракли
(морски залез, шепа синева).
Теб ли търсех в есенните багри,
та отново пътят полудя?
Обич ти налях от пъстри стомни
нар разпука моите мечти.
В нощите (когато пак ме помниш)
да жадуваш моите очи.
Огън лумна с луди водопади,
вятър писна в празните гнезда.
Есента е храм на тъжни клади
но и там е жива любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
