23 feb 2023, 19:31

Лудият 

  Poesía » De amor
216 2 2

ЛУДИЯТ

 

Ще се побъркам някой ден.

Наистина ще се побъркам.

И в мозъка ми просветлен

ще стане тихо като в църква.

 

Като свещичка ще гори

едничка мисълта за тебе,

когато идваш призори

да се помолиш с глас целебен

 

за своя смешен идиот

с душа, изчезнала далече,

за който няма друг живот,

освен живот, на теб обречен.

 

Ако го видиш да мучи

и през градчето да се киска,

в изчезналите му очи

сълза за теб съдбата стиска.

 

Поне веднъж го прегърни

като врабец до свойта пазва.

И той до сетните си дни

за теб на Бога ще разказва!

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И изящно, и естествено. Това трудно се постига. Но за някои хора няма невъзможни неща! Благодаря за насладата!
  • Поне веднъж го прегърни
    като врабец до свойта пазва.
    И той до сетните си дни
    за теб на Бога ще разказва!

    Прекрасно!
Propuestas
: ??:??