Лудият
ЛУДИЯТ
Ще се побъркам някой ден.
Наистина ще се побъркам.
И в мозъка ми просветлен
ще стане тихо като в църква.
Като свещичка ще гори
едничка мисълта за тебе,
когато идваш призори
да се помолиш с глас целебен
за своя смешен идиот
с душа, изчезнала далече,
за който няма друг живот,
освен живот, на теб обречен.
Ако го видиш да мучи
и през градчето да се киска,
в изчезналите му очи
сълза за теб съдбата стиска.
Поне веднъж го прегърни
като врабец до свойта пазва.
И той до сетните си дни
за теб на Бога ще разказва!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
