Лудо вино
Аз знам защо пристигаш всяка вечер.
Не си пияч заклет като мнозина.
Не можеш ти от мен да изтрезнееш –
аз – твоето непрекипяло вино.
Устата ти не пият, пресушени,
и нищо, че мори го жажда тъмна.
Очите ти – по-жадни – пият мене.
Кръчмарка съм. Не можеш ме излъга.
Защо препуска пулсът ми тревожно,
а птичето в гърдите ми потрепва?
Едни очи ли пиха ме безбожно?
Но никой като теб не ме обсебва.
И аз, от тебе, двойно по-пияна,
завихрям се, замаяна танцувам.
И лудост ти доливам във стакана,
та огън да сбереш в едничка дума.
Едничка дума. Толкова ми стига
да тръгна след очите ти магьосни.
Ни кръчма, ни богатство, нито изба,
цената на една любов не коства!
И с мен ли клада разгориш, оставаш
за цял живот пиян от лудо вино.
Не ме е страх от огън и жарава!
Рискувам всичко! Само промълви ми!
–––––
Честит Празник на всички пияни от любов!!
–––––
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светла Илиева Todos los derechos reservados
