Лудо вино
Аз знам защо пристигаш всяка вечер.
Не си пияч заклет като мнозина.
Не можеш ти от мен да изтрезнееш –
аз – твоето непрекипяло вино.
Устата ти не пият, пресушени,
и нищо, че мори го жажда тъмна.
Очите ти – по-жадни – пият мене.
Кръчмарка съм. Не можеш ме излъга.
Защо препуска пулсът ми тревожно,
а птичето в гърдите ми потрепва?
Едни очи ли пиха ме безбожно?
Но никой като теб не ме обсебва.
И аз, от тебе, двойно по-пияна,
завихрям се, замаяна танцувам.
И лудост ти доливам във стакана,
та огън да сбереш в едничка дума.
Едничка дума. Толкова ми стига
да тръгна след очите ти магьосни.
Ни кръчма, ни богатство, нито изба,
цената на една любов не коства!
И с мен ли клада разгориш, оставаш
за цял живот пиян от лудо вино.
Не ме е страх от огън и жарава!
Рискувам всичко! Само промълви ми!
–––––
Честит Празник на всички пияни от любов!!
–––––
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Илиева Всички права запазени
