31 ago 2011, 0:16

Лудост 

  Poesía » De amor
677 0 11

 

Остани до края на света,

и рисувай жадното ми тяло.

От магия огнена в страстта

изгоря луната днес до бяло.

 

Погледни, звездите са без дъх.

Те не питат с укор за вината.

В тази нощ не търся своя път,

мракът сбрал е в шепи тишината.

 

Нека духа вятърът познат,

чезнещ сред очите на звездите.

Нощ такава ражда синева,

и с мечтите някъде полита.

 

Остани до края на света,

искай от любов да онемея.

Казват, че е лудост любовта,

искам с тази лудост да живея.

 

 

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??