Aug 31, 2011, 12:16 AM

Лудост 

  Poetry » Love
679 0 11

 

Остани до края на света,

и рисувай жадното ми тяло.

От магия огнена в страстта

изгоря луната днес до бяло.

 

Погледни, звездите са без дъх.

Те не питат с укор за вината.

В тази нощ не търся своя път,

мракът сбрал е в шепи тишината.

 

Нека духа вятърът познат,

чезнещ сред очите на звездите.

Нощ такава ражда синева,

и с мечтите някъде полита.

 

Остани до края на света,

искай от любов да онемея.

Казват, че е лудост любовта,

искам с тази лудост да живея.

 

 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??