Остани до края на света,
и рисувай жадното ми тяло.
От магия огнена в страстта
изгоря луната днес до бяло.
Погледни, звездите са без дъх.
Те не питат с укор за вината.
В тази нощ не търся своя път,
мракът сбрал е в шепи тишината.
Нека духа вятърът познат,
чезнещ сред очите на звездите.
Нощ такава ражда синева,
и с мечтите някъде полита.
Остани до края на света,
искай от любов да онемея.
Казват, че е лудост любовта,
искам с тази лудост да живея.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
